Често задавани въпроси

решения

Какво означава „устойчива морска храна“?

“Устойчивата морска храна” трябва да отговаря на следните критерии:

  • продуктът е проследим (знаем откъде идва);
  • рибното стопанство или производителят полагат грижи за морските местообитания;
  • рибното стопанство или производителят полагат грижи за застрашените видове;
  • рибното стопанство не лови повече риба, отколкото може да се възстанови;
  • рибното стопанство или производителят трябва да полагат грижа за справедливи условия на труд и за нуждите на рибарските общности.
Местна или вносна морска храна да избираме?

Най-добрият избор винаги е местната морска храна, уловена устойчиво. Това подсилва местната икономика и не изисква транспорт на дълги разстояния. За да сте сигурни, че Вашата морска храна е уловена устойчиво, моля погледнете нашите предложения или вижте рибния справочник на WWF във Вашата страна.

В същото време Европа е най-големият вносител на морска храна в света, и основната част от този внос идва от развиващите се страни. Според данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) 61% от световния износ на риба по количество идва от развиващи се страни.[1] Като купуват вносна морска храна от устойчиви източници, потребителите могат да подсилят крайбрежните общности в развиващите се страни и да са сигурни, че опазват рибните популации и тяхната естествена среда. Препитанието на рибарите и хранителната сигурност са силно зависими от устойчиво управляваните рибни стопанства или аквакултури.

[1] Организация по прехрана и земеделие към ООН(FAO). www.fao.org/news/story/en/item/214442/icode

Какво означава „органичен етикет на ЕС“?

Органичните фермери, преработватели и търговци трябва стриктно да спазват изискванията на ЕС. Тези изисквания предвиждат използването на органични протеинови култури и суров материал от устойчиви рибни стопанства за хищните риби. Освен това органичният етикет на ЕС изисква органични животни за разплод, забранява използването на хормони или производни на хормоните и изисква хуманно животновъдство. Изпълнението на изискванията се наблюдава редовно. На етикетите на органичните продукти трябва да е изписано името на производителя, преработвателя или разпространителя, който последно е работил с продукта.  Името или кодовият номер на националния сертифициращ орган също трябва да присъства върху етикета.

В допълнение към органичния етикет на ЕС (по-долу), някои други такива също отговарят и дори надхвърлят стриктните стандарти на ЕС за органична продукция. Моля, проверете препоръките на WWF във Вашата страна.

EU organic logo

Какво стои зад абревиатурата MSC?

Етикетът на Съвета за управление на риболова (MSC) върху морски продукти има за цел да гарантира, че сертифицираните риболовни стопанства отговарят на следните три принципа:

  • Устойчиви рибни запаси: Риболовната дейност трябва да е в нивото, което да гарантира потенциалното продължение на улова за неопределен срок, без да се нарушава жизнеспособността на определени  рибни запаси
  • Свеждане до минимум на влиянието върху околната среда: Рибарските действия трябва да се управляват по начин, който поддържа структурата, продуктивността, функциите и разнообразието на екосистемите.
  • Ефективно управление: Риболовното стопанство трябва да отговаря на съответните закони и да се подсигурява чрез управляване, което да откликва на променящите се обстоятелства.[1]

Научете повече: www.msc.org

[1] https://www.msc.org/about-us/standards/fisheries-standard/msc-environmental-standard-for-sustainable-fishing

Какво стои зад абревиатурата ASC?

Изборът на ASC сертифицирани продукти означава, че купуваме устойчива морска храна, отгледана в рибовъдно стопанство. Съветът по управление на аквакултурите (The Aquaculture Stewardship Council) е програма за сертификация и етикиране на отговорно отгледана морска храна. Кръгли маси с участието на представители на рибовъдната промишленост, търговския и хранителния сектор, сдружения с нестопанска цел, държавни и научни общности довеждат до определянето на 8 стандарта за отговорни аквакултури, които включват следните 12 вида: тилапия, пангасиус, сьомга, пъстърва, скариди, двучерупкови мекотели (миди и стриди), морски охлюв и сериола/кобия. Главната цел на ASC е да управлява глобалните стандарти за отговорно рибовъдно стопанство и да преобрази аквакултурата за постигане на устойчива околна среда и социална отговорност.

Научете повече: www.asc-aqua.org

Какво означава аквакултура?

Повече от половината морска храна, която консумираме идва от стопанства[1]. Отглеждането на морска храна – също познато и като аквакултура – е най-бързо развиващият се сектор за производство на храна в света.

Бързото нарастване на аквакултурната промишленост не е без отражение. Като природозащитна организация WWF  е загрижена за отрицателните последици от промишлеността – върху околната среда и в социален план. Знаем, че когато е правено отговорно, въздействието на  аквакултурите върху дивите рибни популации и морските екосистеми може значително и измеримо да се намали, а крайбрежните общности ще бъдат подпомогнати.[2]

[1] http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5115021e.pdf?expires=1441617358&id=id&accname=guest&checksum=2E9BEFCEF310CC39CFB2B51FB88309DE

[2] http://www.worldwildlife.org/industries/farmed-seafood

За предпочитане ли са аквакултурите пред уловената морска храна?

Няма еднозначен отговор „да“ или „не“ на този въпрос. Със сигурност уловената риба се смята за здравословен, естествен продукт, получен от естествена среда и следователно биологичен. При все това, нашите океани вече са изчерпани заради десетилетия неустойчив улов и няма да могат да предложат достатъчно ресурс, който да запълни търсенето на морска храна от бързо нарастващото световно население – което се очаква да достигне 9 милиарда до 2050. От друга страна, производството от аквакултури ще продължи да нараства през следващите 15 години, за да отговори на растящото търсене и да попълни увеличаващата се разлика между търсене и предлагане[1]. Чрез по-добри практики, подкрепени от инвестиции в технически иновации, по-стриктни правила и законодателство, аквакултурите разполагат с възможност да намали натиска върху риболова, да сведе до минимум въздействието върху околната среда и да помогне на хората от развиващите се страни.

Като най-търгуваната хранителна стока на планетата, трябва да сме сигурни, че морската храна, която избираме – уловена или отгледана – идва от устойчиви източници[2].

[1] http://wwf.panda.org/?246150/Where-will-the-fish-be-in-15-years

[2] http://www.wwf.ca/conservation/oceans/sustainable_seafood/

заплахи

Какво е свръхулов?

Свръхуловът настъпва, когато се лови повече риба, отколкото популацията е способна да възстанови чрез естествено възпроизводство.
Добивът на колкото се може повече риба може да изглежда печеливша практика, но свръхуловът има сериозни последствия. Последствията не само влияят върху естественото равновесие в океаните, но и върху социалното и икономическо благосъстояние на крайбрежните общности, които зависят от риболова като прехрана.
Увеличаващите се усилия в риболова, както и неустойчивите риболовни практики довеждат много рибни популации до състояние на гибел. Много рибари са наясно с нуждата да се защитят рибните популации и морската естествена среда. WWF работи със заинтересовани страни, за да подобри управлението на рибните стопанства в глобален мащаб, като се фокусира върху устойчиви практики, които да опазват екосистемите, но и да подкрепят препитанието, както и да осигуряват хранителна сигурност.[1]

[1] http://www.worldwildlife.org/threats/overfishing

Трябва ли да се откажем от морската храна?

Протеинът на рибата представлява значителен хранителен компонент и е жизненоважен за глобалната хранителна сигурност. През 2010 г. рибата съставлява 16,7% от глобалния прием на животински протеин от населението, и 6,5% от целия консумиран протеин. Освен това, рибата осигурява на 2,9 милиарда души почти 20% от техния прием на животински протеин, и на 4.3 милиарда души около 15% от същия[1]. Още повече, че над 800 милиона души[2] зависят от улова, преработката, производството и продажбата на риба и морска храна. През последните години броят на работните места в този бранш се е увеличил повече, отколкото населението на света за същия период[3]. Когато сравняваме отглежданата риба с други селскостопански животни, които служат за консумация от човека, можем да видим, че отглежданата риба показва по-висока ефективност в обращението на храната: по-малко храна се употребява в производството на риба отколкото за говеждо, свинско или пилешко месо. Въглеродният отпечатък при аквакултурите също е значително по-малък от повишаващия се такъв при повечето наземно отглеждани животни и дори може да достигне нивото при производството на растителни култури[4].

Употребата на морска храна със сигурност се отразява на околната среда чрез неустойчиви практики при стопанство и риболов, но ако ние гарантираме, че морската храна идва от устойчиви източници, тя може да бъде по-добър вариант, отколкото много други алтернативи при храната.

[1] FAO (Food and Agriculture Organization of the United Nations). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 66.  http://www.fao.org/fishery/sofia/en

[2] HLPE, 2014. Sustainable fisheries and aquaculture for food security and nutrition. A report by the High Level Panel of Experts on Food Security and Nutrition of the Committee on World Food Security, Rome 2014. Page 34. http://www.fao.org/3/a-i3844e.pdf

[3] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 5; http://www.fao.org/fishery/sofia/en

[4] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 5; http://www.fao.org/fishery/sofia/en

 

Какво е съпътстващ улов?

Където има риболов, там има и съпътсващ улов. Съпътстващият улов е или неизползван (основно изхвърлян), или неуправляван[1]. Съпътстващият улов обикновено се случва заради съвременното риболовно оборудване, често покриващо голяма площ, което може да бъде много неселективно – което значи, че улавя не само запланираните видове, но също и много други живи същества[2].
Около 40% от световния морски улов е съпътстващ. Тези животни често биват изхвърляни обратно в морето, вече мъртви или умиращи. [3]

[1] DAVIES RWD, et al. Defining and estimating global marine fisheries bycatch. Marine Policy (2009), doi:10.1016/j.marpol.2009.01.003. http://wwf.panda.org/about_our_earth/all_publications/?160861/Defining-and-estimating-global-marine-fisheries-bycatch

[2] http://wwf.panda.org/about_our_earth/blue_planet/problems/problems_fishing/fisheries_management/bycatch222/

[3] DAVIES RWD, et al. Defining and estimating global marine fisheries bycatch. Marine Policy (2009), doi:10.1016/j.marpol.2009.01.003; http://wwf.panda.org/about_our_earth/blue_planet/publications/?160861/Defining-and-estimating-global-marine-fisheries-bycatch

Защо не ползваме това, което хващаме?

Устойчивите рибни стопанства разчитат на ефективно управление на рибарството, което да поставя ограничения за улов и да избягва съпътстващ улов на други видове и на маломерна риба. Консумиране на каквото е уловено ще значи, че бихме потребявали произволно рибни видове, без да държим сметка за числеността и състоянието на популациите. Консумирането на маломерна риба ще влоши ситуацията, тъй като по-малко риби ще достигнат зрялост, ще започнат да се размножават или ще възстановят рибните запаси. Без строги правила ние няма как да управляваме рибните запаси, така че да се гарантира устойчив добив, и ще има риск от гибел на стада.

Какво е пиратски риболов, незаконен риболов и IUU риболов?

Незаконният, недокладван и нерегламентиран риболов (IUU) е сериозен глобален проблем, който в допълнение към свръхулова създава нелоялна конкуренция и пречи на устойчивите риболовни стопанства. По тази причина, ролята на контрола и наблюдението от страна на компетентните органи не бива да бъде подценявана.[1]

IUU риболовът обхваща 30% от общото количество уловена риба за година.[2] Това често засяга видове, чиито популации страдат силно поради свръхулов. Той също застрашава препитанието на всеки, чието съществуване зависи от здрави океани и доброто им състояние. Насоките на ЕС по етикиране на риба и морски продукти допринасят за подобряване на ситуацията.

[1] http://www.wwf.eu/what_we_do/natural_resources/fisheries/iuu/

[2] Expert Panel on Legal and Traceable Wild Fish Products. March 2015. Page 8. http://passthrough.fw-notify.net/download/417715/http://solutions-network.org/site-legaltraceablefish/files/2015/03/EPLAT_FinalReport_March2015_Webview.pdf