2015 – Европейска година за развитие

В Европа, в Азия, в Африка или където и да било другаде по света, всички хора имат едни и същи основни потребности. Достатъчно храна, подслон, достъп до образование и здравеопазване, питейна вода и социално осигуряване. В действителност обаче има сериозни разлики в задоволяването им, като 1,2 милиарда души – 22% от населението на света, все още живее в крайна бедност.[1] Бедност не означава просто липса на достъп до основни стоки. Участието на бедните в обществото е ограничено и те нямат възможност да водят независим живот. Бедността е проблем основно на развиващите се страни, но в резултат на последната икономическа криза все повече и повече европейци се оказват под финансов натиск.

В контекста на все по-глобалната икономика, между Европа и развиващите се страни се установяват важни стопански взаимоотношения. Това е причината ЕС обяви 2015 за Европейска година за развитие. За първи път Европейска година е посветена на международните отношения и на ролята на Европа в света. Освен това, значението на този въпрос за населението на Европа бе показано в проучване на Евробарометър през 2013 година. Според него 85% от анкетираните оценяват помощта за развитие като важна, а 2/3 биха наредили разрешаването на проблема с бедността сред първостепенните приоритети на ниво ЕС.[2]

Мотото на Европейската година за развитие е „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще”. Целта е гражданите на Европейския съюз да получават повече информация за сътрудничеството в областта на развитието, да бъдат включени пряко в този процес и да осъзнаят по-добре ползите от него.

Годината 2015 е специална и защото Целите на хилядолетието за развитие на ООН ще бъдат подложени на преоценка и Обединените нации ще определят нови цели. Целите включваха конкретни мерки за намаляване на бедността и през 2000 година международната общност прие ангажимента да ги приложи.

Не само политиците могат да направят нещо по въпроса. Всички ние сме потребители и нашата консумация има социални, екологични и икономически последствия за страните на производство. Чрез потребителското си поведение и решенията си за купуване на устойчиви стоки, ние влияем върху начина на производство на продуктите. Въздействаме и върху последствията за хората, за околната среда и върху интензивността на използване на ресурси, необходими за начина ни на живот.

Консумацията на риба и морски дарове в Европа влияе и върху развиващите се страни. Активното ни отношение към състоянието и същността на устойчивото производство е добро начало. Така допринасяме за подобряването на екологичните и социалните условия в развиващите се страни.