Една риба изхранва семейство

Рибата, която стига до вашия тиган, нерядко е изминала дълъг път, преминавайки през много ръце, често и през тези на рибари от развиващи се страни.

Съблазнителна консервирана риба тон. Знаем ли обаче в действителност какво ядем? Знаем ли откъде идва тази риба и как е уловена? Знаем ли точно какъв вид е, дали е жълтопер тунец, или дори силно застрашеният тихоокеански червен тон?

Може би това е риба, уловена от голяма риболовна флотилия с грибове с  устройства за събиране на риба (УСР) или с парагади с хиляди куки – практики, които водят до огромен съпътстващ улов.

А може би идва от дребните риболовци с традиционни лодки край бреговете на Филипините, които са я уловили с обикновени въдици в дълбините, за да са сигурни, че само големи, възрастни риби, които вече са се възпроизвели, ще захапят стръвта.  Съпътстващият улов при този тип риболов е изключително нисък.[1]

Да, решенията, които взимаме като потребители, имат сериозни последици. Животът на 120 милиона души, чиито доходи са пряко свързани с риболова, зависят от незасегнатите, чисти океани с достатъчно риба, а 97% от тези хора живеят в развиващи се страни.[2] Прекомерната експлоатация на моретата ни означава да отнемем препитанието на 800 милиона души – не само хора от риболовните корабчета и лодки, но и такива, чиято работа зависи от риболова.[3]

Освен това, когато избираме да консумираме риба с устойчив произход, ние често осигуряваме прехрана на цели семейства. С други думи, това, което ядем тук, може да повлияе върху живота на рибар, седнал в лодката си с въдица в ръка на хиляди километра от нас, с надеждата, че може да осигури по-добър живот на себе си и на своето семейство.

Избирайки риба с устойчив произход, ние имаме възможността да повлияем пряко на условията на живот на онези, които се намират на другия край на търговската верига. Като купуваме риба и морски дарове с устойчив произход, даваме на хората по цялата верига (улов, отглеждане, преработка, транспорт и продажби) шанса да си осигурят дългосрочни приходи.