Изследвания по проекта 2015-2017 г.
Следните проучвания се фокусират върху добива на устойчива морска храна в развиващите се страни. Те отделят специално внимание на намаляването на бедността, както и на тесните зависимости между секторите в глобалната снабдителна верига за риба и морски дарове.
Водещите констатации от изследванията залягат в основата на кампанията за повишаване на осведомеността и свързаните с нея дейности.
Филипините: Устойчива риба тон за Европа
Може ли Европа да бъде двигател на глобална промяна? Филипините са добър пример за това как европейските потребители, политики и бизнеси могат с обединени усилия да помогнат както на хората, така и на природата в развиващите се страни. Анализът на проекта на WWF за подобряване на риболова разкри голям брой положителни социо-икономически и екологични ползи, провокирани от европейския пазар.
Повече от 6000 филипински рибари пренасочват своята дейност към улов на устойчива и по-качествена риба тон, която се изнася предимно за европейския пазар. Това им осигурява добър доход, повишава благосъстоянието на техните семейства, като в същото време защитава морската среда. Подобренията се основават на три „европейски стълба“: потребителското търсене на устойчива риба тон, устойчивото снабдяване на бизнеса и борбата с незаконния риболов в рамките на ЕС.
Снимка: Заливът Лагоной, Филипините © Грег Йън / WWF
Управление на риболова в Черно море
Около 85 % от рибните запаси в Черно море биват улавяни по неустойчив начин, показват наблюдения на WWF върху риболова в развиващите се страни от Черноморския басейн. Заедно с препоръките на WWF за Средиземно море, WWF България публикува доклад, подчертаващ основните сфери, където има нужда от още работа. WWF призовава за: системно и последователно оценяване на запасите, насърчаване на отговорния и устойчив риболов, въвеждане на технически мерки, които да не позволяват улова на видове, недостигнали полова зрялост, премахване на ненужни практики като изхвърлянето на нежеланата риба, установяване на механизми за намаляване на съпътстващия улов на китоподобни и създаване на адекватна програма за мониторинг в Черно море.
Снимка: Устието на р. Велека, вливаща се в Черно море. Природен парк „Странджа“, България © Майкъл Гюнтер / WWF
Морската храна и Средиземноморието: Местни вкусове, глобални пазари
По голямата част от рибата, която консумираме в Средиземноморския район, се внася. А в миналото Средиземно море е осигурявало морска храна, достатъчна за всички. Но неустойчивото търсене и неефективното управление промениха този баланс драстично. Днес за всеки килограм риба, уловена или отгледана в европейските средиземноморски страни, почти два други се купуват от чужбина – предимно от развиващия се свят.
Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Словения, Испания и Португалия са сред световните шампиони по консумация на риба. Регионът отчита годишна консумация от 33.4 кг. на глава от населението, което превишава тази в Европейския съюз (22.9 кг.), както и в световен мащаб (19.2 кг.). Ситуацията в Средиземно море отразява глобалната криза в риболова. Затова ние трябва спешно да подобрим управлението на рибните запаси и океаните.
Снимка: Рибар на о-в Устика, Италия © Клаудиа Амико / WWF
Мозамбик: Изграждане на устойчив улов на скариди
Този доклад разглежда улова на скариди в Мозамбик, събирайки най-новите и най-точни данни за устойчивата морска храна. Той се фокусира върху негативното влияние, което оказва неустойчивия улов на морски дарове в развиващите се страни. Изследването показва и как с общи усилия потребителите, корпорациите и властите в Европейския съюз биха могли да подобрят социалните, екологичните и икономическите условия в развиващия се свят.
Намираме се на кръстопът: ако днес предприемем правилните действия, в следващите години ще видим устойчиви запаси, намалено въздействие върху околната среда, повишена рентабилност и подобряване поминъка на хиляди хора. В противен случай ни очакват срив в запасите, унищожаване на околната среда и появата на тежки социални затруднения. За да спомогне за избягването на този сценарий, WWF участва в няколко подкрепящи инициативи.
Снимка: Крайбрежието на о-в Бенгуера, Мозамбик © Мартин Харви / WWF
На риболов за протеини: Как морският риболов ще се отрази на продоволствената сигурност до 2050 г.
Този доклад хвърля светлина върху бъдещето на световното снабдяване с риба, анализирайки колко морска храна може устойчиво да бъде добита от моретата до 2050 г. Резултатът е притеснителен и показва, че милиони хора в развиващите се страни няма да могат да си позволят риба за в бъдеще, въпреки че тя представлява основен източник на храна и протеини.
Анализът прогнозира, че много хора, живеещи в бедност, биха избрали да изнасят рибата, вместо да я консумират, но в същото време няма да имат алтернативни източници на протеини. Оттук следва, че нарастващото търсене на риба в световен мащаб може да бъде посрещнато само ако глобалното управление на риболова бъде значително подобрено.
Снимка: © Ф. Лари / WWF / Francovolpato/Fotolia
Съвместно управление на риболова в Сенегал
Докладът е изготвен в рамките на проучването „Успешни случаи на съвместно управление на риболовни дейности в Северозападна Африка, свързани с пазара на морска храна в ЕС: Мароко, Мавритания, Сенегал и Гамбия“, съфинансирано от WWF и Европейския съюз. Като част от изследването бяха анализирани два риболовни района.
Документът показва положителните ефекти от системата за съвместно управление върху улова на кралски гърбат омар в района на гр. Нгапару и неговите околности, както и върху улова на октопод в района на Петит Кот. Изследванията се фокусират върху ключовите атрибути на тези специфични риболовни дейности, документират процесите, резултатите и системите за управление, описват техните предимства и недостатъци, идентифицират извлечените поуки и предлагат насоки и препоръки с цел насърчаване на този тип добри практики в региона.
Снимка: © Маргерита Симионати / WWF
Отговорно отглеждане на скариди – разказ за две аквакултурни ферми в Мадагаскар
Тропическите скариди са едни от най-произвежданите, търгувани и консумирани морски дарове в света. Потреблението, а оттук и отглеждането им, както и обемът на производство се увеличиха значително през последните години, което води до негативни социални и икономически последици. Отглеждането на скариди води до загуба на критични местообитания, като мангрови гори. А замърсяването на водите, принудителният труд и използването на неустойчиви фуражи отварят още важни въпроси.
Проучването показва ползите от устойчивото производство на скариди в Мадагаскар. По голямата част от сертифицираната по ASC и Органик продукция се изнася за Европа. Екологичните и социални подобрения са тласкани от европейския пазар и се прилагат както от властите, така и от частните производители на острова. Стандартите за най-добри практики включват: фуражи без ГМО, програми за повторно залесяване и опазване на местообитанията, ограничено и контролирано използване на химикали, инициативи за местно развитие и по-добро управление на заплатите в съответствие с международните трудови стандарти.
Снимка: © WWF Мадагаскар
