Днес, 13 юли, е т.нар. „Ден на рибната зависимост“ за ЕС. Това означава, че собствените ресурси на съюза от риба и морска храна стигат да се задоволи потреблението само за първата половина на годината, а останалата част се набавя от внос, се посочва в доклад, публикуван от Новата икономическа фондация (NEF).

За България този ден настъпва осем дни по-рано – на 5 юли. Въпреки че има едно от най-ниските потребления на риба в Евросъюза, нашата страна също притежава собствени ресурси едва за половин година.

Единствените държави в ЕС, които са в състояние сами да покрият нуждите си от риба за цяла година са Ирландия, Дания и Естония, а Гърция и Холандия успяват да направят това до 29 декември, имайки дефицит от само два дни. На противоположния полюс е Австрия, която разполага с риба едва за 19 дни и за която денят на рибната зависимост настъпва още на 19 януари.

Европейският съюз е най-големият вносител на риба и морски продукти в света. По тази причина загриженост предизвиква фактът, че денят на рибната зависимост за Общността настъпва значително по-рано, отколкото преди няколко десетилетия. Допреди тридесет години ЕС е бил в състояние да покрие сам нуждата си от риба до септември или октомври, а в наши дни не успява дори до средата на юли, посочва Иван Радев от WWF България. Това е тревожна тенденция на фона на най-новите данни, публикувани миналата седмица от Световната организация по прехрана и земеделие към ООН (FAO), според които човечеството продължава да изпразва океаните от риба. Докладът на FAO сочи, че 31,4% от рибните запаси в света са подложени на свръхриболов, 58,1% са експлоатирани до биологичните им предели и едва 10,5% от рибните запаси са обект на умерен улов.

Жителите на ЕС изяждат средно по 23 килограма риба и морска храна на година. Оказва се, че португалците са еврошампиони не само по футбол, но и по консумация на риба с 56,8 килограма на човек годишно. Следва Литва с 43,4 килограма, Испания (42,4 кг), Финландия (35.6 кг) и Франция (34,6 кг). В България консумацията на риба е една от най-ниските в ЕС и не надвишава 6,6 килограма на човек годишно. Тенденцията е възходяща, което показва, че е важно българските потребители също да получат информация как да различават риба и морски продукти, произведени по начин, щадящ природата. За тази цел WWF България подготвя справочник, който ще консултира купувачите каква риба да избират, за да са сигурни, че не допринасят за изчерпването на рибните запаси.

Над 50% от вноса на риба в ЕС произхожда от развиващи се страни. Много техни жители разчитат на риболова за прехрана и доходи, а колапсът на популациите засяга най-силно тези хора, посочва Радев. Ако спадът на рибните запаси в световния океан продължи със същите темпове, това неминуемо ще се отрази и на цените, което ще има ефект върху  всеки от нас като потребител, казват от WWF България.

Share This