Противоречиви процедури в държавите членки и остаряла схема за документация подкопават ефективността на ключовия Регламент за незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов

Брюксел, 16 март 2017 г.: Несъответствия и слабости в контрола на вноса в ключови страни членки на Европейския съюз (ЕС) водят до това, незаконно уловена риба да може все пак да се промъкне от мрежата право в европейските вериги за доставки, посочва анализ, публикуван от Фондацията за екологична справедливост, фондация „Ошеана“, благотворителния тръст „Пю“ и WWF.

Анализът предоставя подробна оценка на напредъка на страните в прилагането на контрола върху вноса, съгласно Регламента на ЕС за борба с незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, който влезе в сила през 2010 г. Това е първият публикуван анализ на данни, отчетени от държавите членки пред Европейската комисия, за най-скорошния двегодишен период на докладване 2014-2015 г. Той разкрива значителни проблеми с начина, по който редица страни членки на ЕС упражняват контрол върху пратките с рибни продукти. Например, властите в някои от големите страни вносителки все още не успяват да извършват строги проверки, дори когато пратките идват от държави, за които ЕС предупреждава, че имат неефективни мерки за предотвратяване и възпиране на незаконния риболов. В някои случаи процедурите, прилагани от държавите членки, се оказват недостатъчни, за да се съобразят с минималните задължения за контрол, предвидени в законодателството на ЕС.

Проучването призовава за по-синхронизирани и строги процедури, както и за дигитализация на информацията за сертификатите за улов в рамките на ЕС до края на 2017 г., за да се гарантира, че безскрупулни търговци няма да се опитват да прекарват улова си през пристанища, където има по-слаб контрол. Внос, влизащ в ЕС в контейнери за транспортиране, е идентифициран като особено предизвикателство за правоприлагащите органи, тъй като процедурите за него не са унифицирани с достатъчно строг стандарт към днешна дата.

Проверките за внос са основополагащи в Регламента на Европейския съюз за борба с ННН риболов от 2010 г., който се разглежда като водещ в глобалната борба срещу незаконния риболов. Анализът потвърждава констатациите на едно скорошно проучване, публикувано от четирите горепосочени неправителствени организации. То разкрива, че злоупотреби при използването на сертификати за улов на хартиен носител и липса на валидна за целия ЕС система за кръстосани проверки на документите за внос, благоприятстват незаконния улов.

Ръководителката на Морския отдел в Европейския офис на WWF д-р Саманта Бърджис, заяви: „Регламентът на ЕС относно ННН улов е мощен инструмент в глобалната борба срещу незаконния риболов. Но сертификатите за улов на хартиен носител, както и непоследователността в прилагането на изискваните проверки за внос, предлагат възможност за злоупотреби. Призоваваме Европейската комисия, като очакваме и активната подкрепа на страните членки, в най-кратък срок да представи базата данни със сертификатите за улов, която трябваше да е влязла в сила до края на 2016 г. Базата данни трябва да включва инструмент за анализ на риска“. 

Тони Лонг, директор на проекта на „Пю“ за прекратяване на нелегалния риболов, сподели: „Несъответствията в процедурите за внос подкопават схемата за сертифициране на улова и високите стандарти, постигнати от някои държави членки. Подобрения са необходими, за да се освободи пазарът на ЕС от ННН продукти“.

Ръководителят на кампаниите на Ошеана, свързани с риболова – Мария Хосе Корнакс, заяви: „Този доклад показва, че са необходими по-нататъшни насоки и стандартизиране на процедурите по вноса. Той също така подчертава, че отчитането на страните членки за изпълнението на въпросните процедури, следва един недобър стандарт. Това, което затруднява определянето на нивото на риск от ННН риболов, е липсата на открита разбивка на данните за сертификати на улова по държава на произход“.

Стив Трент, изпълнителен директор на Фондацията за екологична справедливост, прибавя: „Това проучване цели да подтикне държавите членки да увеличат усилията си за изпълнение на Регламента за ННН риболов в пълната му степен, както и Комисията да следи дали го правят. По-специално, ние призоваваме страните от ЕС да прилагат стандартизирани, задълбочени процедури, за да се уверят, че на незаконни пратки е отказан достъп до пазара на ЕС”.

Пояснителни бележки:

Изпълнение на контрола върху вноса съгласно Регламента на ЕС за прекратяване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов: Преглед на напредъка към днешна дата“ е публикуван от Фондацията за екологична справедливост , фондация „Ошеана“, благотворителния тръст „Пю“ и WWF. Неправителствените организации работят в коалиция, за да се осигури хармонизирано и ефективно прилагане на Регламента. За повече информация посетете IUUWatch.eu.

Анализът се основава на информация, съдържаща се в доклади, публикувани на всеки 2 години от 28-те страни членки на ЕС за изпълнението на ключови задължения по Регламента за периода 2010-2015 г., които са получени чрез заявления за достъп до информация, подадени до Европейската комисия.

Бележка относно оценката на риска: Регламентът на ЕС за ННН риболов установява схема за сертификация на улова, която да подпомогне държавите членки в откриването и блокирането на незаконно добити продукти в техните граници, както и процедури за оценка на риска, които да помогнат за идентифициране на пратките, които да минат през специален контрол. Тъй като повечето големи страни вносителки от ЕС внасят стотици хиляди тона рибни продукти годишно и обработват десетки хиляди сертификата за улов, не е възможно органите на властта да проверят законния произход на всяка получена пратка. Следователно, от държавите членки се изисква да съсредоточат усилия върху продуктите, при които рискът да са получени вследствие на ННН риболов е най-голям. Регламентът поставя основата на строги и синхронизирани процедури за оценка на риска, с които да се извърши това.

Основни заключения:

  • Значителни различия в честотата и сериозността на проверките и контрола на сертификатите за улов, както и в качеството на процедурите за оценка на риска при определянето на високорискови пратки.
  • Доказателство, че противоречивият контрол на вноса може да доведе до отклоняване на високорисковата търговия към страни членки с по-малко строги процедури.
  • Големи различия в процедурите за проверка на контейнери с пратки с риба и морски дарове, които съставят около 90% от целия обем на вноса на ЕС. Само пет страни членки съобщават подробности относно броя или съотношението между контейнерни пратки/сертификати за улов, предмет на физическа проверка. Този внос изисква прилагането на надеждни процедури за оценка и контрол на риска, които да отговарят на сложността и мащаба на търговията.

Ключови ЕС/ННН факти:

Незаконният риболов е сложна и всепроникваща заплаха за рибните запаси в световен мащаб и за общностите, които зависят от тях. Между 11 и 26 милиона тона риба се лови незаконно в световен мащаб всяка година, което води до годишни загуби от между 10 и 23,5 милиарда долара. Оценките сочат, че в световен мащаб ННН уловът представлява между 13% и 31% от отчетения улов. В някои региони, тази цифра може да бъде по-висока от 40%.

ЕС е най-големият вносител на риба и морски дарове в света, внасяйки 60% от рибата, която консумира. Общият внос на риба и морски дарове на страните членки на ЕС за 2015 г. е повече от 3.5 милиона тона риба от цял свят.

Повече от 50,000 сертификата за улов (CCs) се получават ежегодно в рамките на ЕС, предимно на хартиен носител.

България в доклада:

  • Внос на около 6700 тона рибни продукти, обхванати от Регламента за ННН риболов през 2015 г.
  • 738 сертификата за улов, получени за внос на риба и морски дарове през 2014/15 г., което я класира на 24 място между страните членки по отношение на броя получени сертификати за улов.
  • По отношение на риска, който ННН риболов представлява за вноса на морски продукти, около 5% от сертификатите за улов бяха потвърдени от санкционирани от ЕС трети страни през 2014/15 г. Отбелязано е, че в миналото България не е провела проверки в случаите, изискващи по-внимателно проучване. Например не е съобщила да е изискала проверка на Шри Ланка по отношение на 34 сертификата за улов, получени през 2013 г., въпреки че това е бил нов търговски поток от страна, наскоро получила жълт картон. След въпросния жълт картон от ноември 2012 г., Шри Ланка е получила червен картон съгласно Регламента за ННН риболов през януари 2015 г.
  • България призова за създаването на общоевропейска база данни за сертификати за улов в своя доклад от 2014/15 г.

 

Към пълния доклад на английски език