По покана на WWF институции и бизнес обсъдиха контрола върху вноса на морска храна
Рибните запаси на планетата притеснително намаляват, а Европейският съюз е най-големият вносител на морска храна в света и може най-съществено да повлияе на тенденциите.
Има ли България своя роля в тези процеси? Отговор на този въпрос потърсиха представители на няколко български институции и бизнеса на кръгла маса, организирана от природозащитната организация WWF.
Въпреки че според официалните статистики българите консумират сравнително малко количество риба, в страната се внасят няколко пъти по-големи количества. Те се преработват и след това се доставят в други страни членки или се изнасят за трети страни, посочи Йордан Господинов, изпълнителен директор на Националната асоциация на рибопроизводителите „БГ ФИШ“. По думите му, в България са изградени множество модерни предприятия и желанието на инвеститорите е да бъде засилена борбата със сивия сектор, който осъществява нелегална конкуренция.
Данните за значително нарастване на вноса на риба бяха потвърдени от статистиките, представени от Националния статистически институт и Българската агенция за безопасност на храните в рамките на Кръглата маса за подобряване на мерките и координацията по отношение на устойчивостта на пазара на риба и морска храна в България.
Д-р Любомир Любомиров, главен експерт в Дирекция „Граничен контрол“, на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), посочи, че всяка пратка на риба трябва да бъде придружена от ветеринарен сертификат. Наред с този документ трябва да е наличен и сертификат за улов, за който следи Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Димитър Вълков, директор на Дирекция „Управление на рибарството и опазване на рибните ресурси” в тази институция посочи, че на базата на сертификата се прави проверка дали съответната държава има право да внася в ЕС, или е в черния списък, дали рибата не е от забранен вид или от забранен район за внос, обръща се внимание и на кораба, който е извършил улова. В момента ЕС разработва единна информационна платформа за риболовните сертификати, която ще позволи много по-добър контрол.
Кая Гарабедян, директор Дирекция „Тарифна политика“ в Агенция „Митници“ заяви, че освен контрол по документи се извършва и физически контрол на пратките, който е доста по-чест, отколкото в други държави от ЕС. „Все пак търсим баланс, тъй като свободната търговия трябва да се насърчава“, добави тя.
Иван Бъчваров, главен секретар в Комисията за защита на потребителите, разказа, че в последните години са извършени редица проверки и са наложени санкции за нелоялни търговски практики, сред които е посочване на различен район на произход от действителния.
Като слабост бе констатирано, че все още българските институции не могат да осъществяват контрол върху търговията в интернет. Д-р Деян Даскалов, главен експерт в Дирекция „Контрол по храните“ в БАБХ заяви, че такива правомощия се очаква агенцията да получи с новия закон за контрол на храните. „Тази тема напоследък става все по-важна и за Европейската комисия, тъй като освен риба в интернет вече се продават и многобройни хранителни доставки с неясен произход и вече има пострадали потребители“, добави той.
Освен в онлайн търговията би трябвало да се подобри възможността за проследяемост на продуктите в специализираните магазини и щандове, в които се предлагат неопаковани продукти, смятат участниците във форума. И в момента европейският регламент изисква всяка риба на щанда да бъде придружена от табела, на която ясно се посочва видът, включително и латинското наименование, районът и методът на улов. Такава табела обаче липсва почти навсякъде, а контролните органи все още не санкционират обектите, стига те да разполагат с тази информация в придружаващата документация. Ситуацията обаче трябва да се промени, за да могат клиентите да правят информиран избор по отношение на устойчивостта на продуктите, които купуват, а също така и за да се избегнат нелоялни практики от страна на търговците. Подобен проблем съществува и в ресторантите, в чието меню е записано само търговско наименование на рибата. Например като „бяла риба“ се продават няколко различни вида с различна цена и различно състояние на запасите.
Участниците се съгласиха с препоръката, която WWF отправя към потребителите – да купуват единствено продукти с ясна информация за произхода. Тази информация позволява да бъде извършена справка с Рибен буквар 2.0 на природозащитната организация. Наръчникът „Рибен буквар 2.0“ помага за избор на морски продукти, които не увреждат живота в океаните.
Представителите на Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници“, ИАРА, БАБХ, Комисията за защита на потребителите, НСИ, както и на бизнеса се обединиха около тезата, че подобни форуми са полезни и им помагат за по-ефективно сътрудничество по тема, която ще става все по-актуална.
Снимка: Пламен Андреев/WWF
