Цел №14 от плана на ООН за устойчиво развитие има за цел да насочи световните усилия към опазването на океаните и техните ресурси. Това е от съществено значение за живота на планетата. Океанът дава храна и осигурява средства за препитание за милиарди хора – както мъже, така и жени.
Дискриминация в сектора на риболова
За съжаление обаче, в глобален мащаб жените и мъжете, работещи в риболовната промишленост, не получават еднакви възнаграждения. Докато мъжете доминират риболова в открито море и участват в улова на риба с висока стойност, то жените са много по-ангажирани с ниско платен труд в преработвателния, транспортния или търговския сектор.
На жените рядко е отредено място в местните, регионалните, националните или международните органи, които вземат решения за работата в океаните и създават закони и стандарти, които я регламентират. Освен това достъпът до образование, специализирано обучение, финансиране, технологии и актуална информация за пазара е много по-сложен за жените, отколкото за мъжете. Тази липса на равнопоставеност между половете, която не позволява на жените да се включват активно в процесите на взимане на решения, възпрепятства иновациите, производителността и творчеството. Тя ограничава и възможностите, които жените биха могли да предложат за създаването на устойчиви океан, способни да регенерират потребяваните от хората ресурси.
Затова природозащитната организация WWF смята, че опитът, гледната точка и гласът на жените трябва да бъдат включени като фактор при решаването на огромните предизвикателства, пред които са изправени океаните днес. Сред тях са свърхескплоатацията на морските ресурси, замърсяването с пластмаса и измененията в климата.
Ключовото значение на жените
Важната роля на жените при решаването на сложни въпроси вече се доказа в световния селскостопански сектор, където те играят ключова роля в производството на храни. Когато на жените се предостави възможност да ползват земя, да преминават техническо обучение, да имат достъп до пазари, количеството на произведените храни може да нарасне с повече от 20 %. По пътя на логиката подобно повишаване на продукцията би следвало да се очаква и в сферата на риболова и аквакултурите.
Жените съставлявант цели 70 % от работната сила във фермите за аквакултури, като в същото време заемат едва 10 % от ръководните постове в рибловната индустрия. Факт, който не е разултат от липсата на квалификация, а по-скоро от невидими бариери и дискриминация. Често културните традиции, социалните конвенции и дори някои закони в развиващите се страни са отговорни за това. Истината обаче е, че цел №14 на ООН е много по-сложно постижима ако половината от световното население бъде изключено от нейното изпълнение.
Източник: https://www.weforum.org/agenda/2019/01/womens-voices-must-be-heard-in-the-battle-to-save-the-ocean/
