Още за предимствата на устойчивата морска храна

Какви са предимствата на устойчивия риболов и устойчивото отглеждане на аквакултури?

  • Внимателно определяне на квотите за улов, което осигурява възможност на рибните запази да се възпроизведат – взима се само определено количество риба, така че запасите да се възстановят по естествен начин;
  • Активно управление на риболова и редовно наблюдение на рибните запаси;
  • Не се улавя риба, която е твърде млада за да се е възпроизвела. Това става чрез спазване на минимални размери за уловената риба;
  • Отчитане на въздействието на риболова върху естествената среда на рибата и другите морски обитатели;
  • Намаляване на съпътстващия улов на риба и морски животни, които случайно попадат в рибарските мрежи или на куките;
  • Защита на природната среда и запазване на биоразнообразието;
  • Мониторинг и последваща превенция на незаконния риболов, който все още се осъществява с изключително вредни методи и опустошително въздействие върху околната среда;
  • Запазване на морската естествена среда и на стабилните запаси, което води до стабилни условия на живот и хранителна основа за милиони риболовци и хора, чиято прехрана зависи от преработката и продажбата на риба и морски дарове;
  • При аквакултурите: засилен контрол върху използването на химикали, антибиотици и хормони.

Може ли отглеждането на аквакултури да разреши проблемите?

Системите за аквакултури и стопанствата за отглеждане на риба и морски дарове могат да бъдат част от решението и да облекчат проблема с рибните запаси. Днес всяка втора риба за консумация идва от стопанство за аквакултури. [1]

Също така е важно да се следи за въздействието на това върху околната среда. В някои крайбрежни региони в резултат на създаването на аквакултури са унищожени крайбрежни гори – зони, които са важни за хвърлянето на хайвера и възпроизвеждането на много видове. Традиционното отглеждане на аквакултури води до свръхлуов в световния океан, защото рибовъдството се нуждае от риба като фураж. Така проблемът се задълбочава, вместо да вместо да се облекчи натиска върху рибните запаси.

Чия е отговорността?

Определено част от отговорността лежи върху политиците, които трябва да наложат устойчивия риболов чрез закони и подзаконови актове, както и върху търговците, които трябва да предлагат устойчиви продукти. Потребителите обаче също носят отговорност и могат да повлияят на риболовната промишленост, като променят пазарното си поведение. В крайна сметка именно търсенето определя предлагането и това е нашият шанс.

Как мога да помогна?

Когато купувате риба и морски дарове, избирайте устойчиви продукти – това се отнася както за  дива морска или речна риба, така и за продукти от стопанства за аквакултури.

Как да разбера дали рибата е продукт на устойчиво производство?

Устойчивата риба може да се различи лесно, ако върху етикета има необходимата информация. Има много продукти с подходящи означения, например MSC (Marine Stewardship Council – Съвет за управление на риболова) за уловена в дивата природа риба или ASC (Aquaculture Stewardship Council – Съвет за управление на аквакултурите) за рибата и морските продукти от стопанства.

Освен това има етикети „Био/Еко”, които също гарантират устойчивостта на продуктите от рибовъдни стопанства.

Когато купувате риба от вашия рибен магазин или от специлиазирания щанд в супермаркета, потърсете тези означения или попитайте продавача.

show references for this article
[1] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page III; http://www.fao.org/3/a-i3720e.pdf