Австрия: Не само за „рибните“ петъци

През 2012 година за задоволяване на потреблението на риба в Австрия са внесени почти 66000 тона[1], докато от местни производители са постъпили едва 5%.[2]

Пържена камбала с картофена салата присъства в менюто на почти всяко заведение за обществено хранене. А малките лакомници често искат рибни пръстчета, които пък се приготвят от минтай.

Макар Австрия да няма пряк излаз на соленоводни басейни, населението ѝ се наслаждава на „частица от морето“. На постоянно разрастващата се международна ресторантьорска сцена, рибните заведения преживяват истински бум, като това не се отнася само за световноизвестния виенски пазар „Нашмаркт“ или за пазара в Инсбрук. Средиземноморски блюда като пържен октопод или спагети с морски дарове се радват на все по-голяма популярност.

Всеки гражданин на Австрия консумира средно между 7 и 8 кг риба и морски храни годишно. Това е с около 40% повече, отколкото преди 10 години, като тенденцията на растеж се запазва.[3] Що се отнася до морската риба, менюто включва основно следните видове: атлантическа треска, сребриста сайда, камбала, минтай, малоуста писия, хек, костур, херинга и скумрия.[4]

Не са много хората, които знаят нещо повече за състоянието на моретата и за свръхулова. Още по-малко са онези, които осъзнават последствията от начина си на потребление на риба за хората в развиващите се страни. В нашия постоянно глобализиращ се свят обаче липсата на пряк излаз на море вече не може да бъде причина за това.

В крайна сметка ние можем да определяме бъдещето на риболова чрез потребителските си решения, а ресторантите и сектора за търговия на дребно – чрез своята политика по отношение на доставките.

Единствено създаването на по-голямо търсене на устойчиви продукти и продуктови асортименти в ресторантите, магазините и на рибните пазари ще доведе до положителни промени в риболова и аквакултурите. Така ще може да се осигури достатъчно риба за увеличаващото се население на планетата и да се гарантира препитанието на милиони хора в развиващите се страни.