Защо устойчивата морска храна е полезна за околната среда?

„Доброто управление на риболова, морските защитени територии и щадящите методи за риболов оказват огромно положително въздействие върху околната среда в океаните и върху хората, които зависят от тях“.

Георг Скатолин

експерт опазване на океаните и моретата, WWF Австрия

Застрашени видове и местообитания    

Векове наред хората гледат на огромните океани като на неизчерпаем източник на риба и морска храна. Но днес знаем, че повече от 58% от рибните запаси са експлоатирани до краен предел или са прекомерно експлоатирани (31%).  [1]

Цели видове, като тихоокеанския червен тон, са на ръба на колапс в популациите. Броят на рибите в тях е рекордно нисък. [2] Някои пагубни риболовни практики могат да навредят на местообитанията и да разрушат морските екосистеми, общности, производителност и разнообразие. [3]. Заради свръхулова и разрушените местообитания рибните запаси вече нямат нито време, нито достатъчно място, за да се възстановят.

Съпътстващият улов убива 

Съпътстващият улов е непреднамереният улов на морски обитатели, който често се изхвърля. Установено е, че съпътстващият улов представлява 40% от световния улов. [4] Морски видове като китове, делфини и костенурки обикновено не са цел на риболова, но съпътстващият улов често ги ранява или убива. Това е безсмислена смърт и огромен проблем при риболова. Методите за ограничаване на съпътстващия улов могат драстично да намалят непреднамерения улов.

Безотговорни аквакултурни практики

Безотговорното отглеждане на аквакултури води до много отрицателни последици. В някои крайбрежни райони мангровите гори, които играят решаваща роля за размножаването на много видове, се унищожават, за да се построят ферми за отглеждане на аквакултури. Безотговорното отглеждане на аквакултури може да доведе и до свръхулов. Голяма част от рибите, уловени в дивата природа, се използват за храна на рибите, отглеждани във ферми за аквакултури. Тази практика всъщност увеличава натиска върху рибните запаси, вместо да го намалява. Устойчивото производство на аквакултури спомага за намаляването на този натиск и върху естествените местообитания.

Хората печелят от опазването на океаните

Постоянно нарастващото население, бързото развитие на крайбрежните райони, недоброто управление на риболова, стремглавото увеличение на производството на аквакултури и слабото разбиране на икономическото значение на крайбрежните ресурси за обществото са довели до проблеми за околната среда в моретата и океаните и за хората, които зависят от тях. [5]

Опазването на морските местообитания и стабилните рибни запаси са от решаващо значение за поминъка на дребните риболовци и на хората, които живеят в крайбрежните райони. Милиони хора зависят от риболова като източник на храна и доходи. Празните морета означават също и празни стомаси, както и празни джобове.

3 факта за морската храна и околната среда

факт #1

  • 50% 50%

Днес всяка втора риба, която консумираме, идва от ферми за аквакултури. [6] Секторът спешно се нуждае от реформа към отговорно и устойчиво отглеждане на морска храна.

факт #2

Около 300,000 кита и делфина умират всяка година, оплетени в риболовни приспособления [7] Спешно се нуждаем от устойчив риболов, за да предотвратим заплахата, тегнеща над морските обитатели.

Опазените морета и крайбрежни ивици с непокътнати екосистеми са предпоставка за успешното развитие на туризма. А устойчивият риболов допринася за опазването на ценни морски ресурси.

факт #3

  • 90% 90%

Уникален пилотен проект на WWF изпробва куки с формата на буквата “C” вместо разпространените куки с форма на буквата “J” на въдици за риба тон. Експериментът беше проведен сред 1300 рибари в продължение на 4 години и резултатите са изумителни. Съпътстващият улов на костенурки намаля с 90%! [8]

Как можем да помогнем?

„Колкото повече хора купуваме устойчива морска храна, толкова повече помагаме за опазването на океаните, езерата и реките. В крайна сметка ние хората и цялата планета печелим от една възстановена и поддържана околна среда“.

Георг Скатолин

експерт опазване на океаните и моретата, WWF Австрия

[1] FAO (Food and Agriculture Organization of the United Nations). The State of World Fisheries and Aquaculture 2016. Rome. Page 5. http://www.fao.org/fishery/sofia/en
[2] International Committee for Tuna and Tuna-like Species in the Northern Pacific. Stock Assessment of Bluefin Tuna in the Pacific Ocean. http://isc.fra.go.jp/pdf/2014_Intercessional/Annex4_Pacific_Bluefin_Assmt_Report_2014-June1-Final-Posting.pdf
[3] Jennings, S. & Kaiser, M.J. (1998) The effects of fishing on marine ecosystems. Advances in Marine Biology, 34, 201–352.
[4] DAVIES RWD, et al. Defining and estimating global marine fisheries bycatch. Marine Policy (2009). http://wwf.panda.org/about_our_earth/blue_planet/publications/?160861/Defining-and-estimating-global-marine-fisheries-bycatch
[5] FAO (Food and Agriculture Organization of the United Nations). The State of World Fisheries and Aquaculture 2016. Rome. Page 91. http://www.fao.org/fishery/sofia/en
[6] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page III. http://www.fao.org/3/a-i3720e.pdf
[7] Russell Leaper and Susannah Calderan (2018) Review of methods used to reduce risks of cetaceans bycatch and entanglement CMS technical series pub N°38 http://d2ouvy59p0dg6k.cloudfront.net/downloads/cms_report_042918_web_pages.pdf
[8] WWF Article. Fishing Technology That’s Letting Turtles Off the Hook. Bycatch Initiative: Eastern Pacific Programme.
http://wwf.panda.org/who_we_are/wwf_offices/peru/?143981/Fishing-Technology-Thats-Letting-Turtles-Off-the-Hook
Share This