Една огромна индустрия и нейното бъдеще

Рибата и морските дарове са сред най-търгуваните стоки в света, а освен това са важни за хранителната сигурност на нашата планета.

На планета, на която над 800 милиона души са засегнати от недохранване и чието население се очаква да нарасне с още два милиарда до 2050 година, за да достигне 9,6 милиарда, хранителната сигурност е огромно предизвикателство. Особено важа е обаче и устойчивостта на хранителните източници. [1]

Рибата и морските дарове изпълняват централна роля в това отношение. През 60-те години на ХХ век средната консумация на морска храна беше 9,9 кг на човек годишно, а днес същата надвишава 19 кг. Над 90 милиона тона риба се изважда от моретата ни всяка година[2], за да бъде преработена, продадена и изядена. Същото се случва и при аквакултурите. В резултат на това около рибата и морските дарове е изградена гигантска индустрия с годишен оборот от 2,9 милиарда долара. [3]

Роля в този процес имат както ЕС, така и развиващите се страни – ЕС като най-големият вносител, а развиващите се страни като важни износители. 23%[4] от рибата на световния пазар се внася в ЕС. Половината от нея идва от развиващи се страни, които осигуряват 61% от световния износ[5] (съгласно изнесените данни). Риболовът осигурява препитание, работни места и сигурност на около 36 милиона души в развиващи се страни[6]. Той е възможност да изградят семейство и да подсигурят съществуването си.

През 2011 година една четвърт от всичката уловена риба е от едва 10 вида.[7] Затова не изглежда учудващо, че запасите от тях (няколко подвида хамсия, 2 подвида тон, херинга, скумрия, сафрид и сьомга) вече са експлоатирани до допустимия максимум, ако не и отвъд него.

Възможността на рибните запаси да се възстановят има дългосрочен финансов смисъл. По този начин производството може да бъде увеличено с 16,5 милиона тона в средносрочен план, увеличавайки оборота с 32 милиарда долара[8] – реален шанс за развиващите се страни да изградят стабилна икономика, но само ако се обърнем към устойчивост още сега и осигурим дългосрочно снабдяване с риба и морски дарове.

покажи бележките към тази статия

[1] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page III. http://www.fao.org/fishery/sofia/en [2] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 5. http://www.fao.org/fishery/sofia/en [3] Hoegh-Guldberg, O. et al. 2015. Reviving the Ocean Economy: the case for action – 2015. WWF International, Gland, Switzerland. Geneva, Page 16; http://wwfintcampaigns.s3.amazonaws.com/ocean/media/RevivingOceanEconomy-REPORT-lowres.pdf [4] EUMOFA (European Market Observatory for Fisheries and Aquaculture Products). The EU Fish Market. 2014 Edition. Page 1; http://www.eumofa.eu/documents/guest/Yearly%20Highlights/The%20EU%20fish%20market_EN.pdf [5] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). www.fao.org/news/story/en/item/214442/icode [6] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO) Fisheries Department. 2004. The state of world fisheries and aquaculture, 2004 . The state of world fisheries and aquaculture. http://www.fao.org/docrep/009/a0237e/A0237E07.htm [7] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 7. http://www.fao.org/fishery/sofia/en [8] Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO). The State of World Fisheries and Aquaculture 2014. Rome. Page 7. http://www.fao.org/fishery/sofia/en

Share This