Съпътстващ улов – тъжна тема

Около 40% от световния улов на риба е непреднамерен. Част от него се връща  обратно в океана – мъртъв или умиращ.

Рибата, която достига до масата ни, често има смущаваща история. Често в рибарските мрежи попадат не само желаните видове, но и много други животни – така наречения съпътстващ улов.

Статистика на световния съпътстващ улов: всяка година непреднамерено умират…[1]

• 300000 малки кита и делфина
• 250000 застрашени костенурки карета и критично застрашени кожести костенурки
• 300000 морски птици, включително 17 вида албатроси

Общо 38 милиона тона морски създания биват улавяни непреднамерено. Това представлява 40% от световния улов. Голяма част от тях се връщат в морето като „отпадък” – мъртви, умиращи или сериозно ранени, или биват изхвърляни на сушата. При някои видове процентът е още по-голям – на 1 килограм уловени скариди в мрежите попадат 5-20 килограма съпътстващ улов![2] Затова този комерсиален неизбирателен риболов е една от най-големите заплахи за морските видове. Това огромно по своите мащаби разхищение, което довежда цели видове до прага на изчезването, застрашава основите на риболова и унищожава чувствителната морска естествена среда, а да не повдигаме въпроса колко етично е да третираме живи същества като отпадъчни продукти.

Използването на плаващи и на хрилни мрежи е сред най-опасните техники. Хрилните мрежи с височина до 30 м, или плават във водата непосредствено под повърхността, или са закотвени за морското дъно. В тях се хващат риби с определени размери, заплитайки хрилете или перките си, но попадат и много китове и делфини, които не могат да изплуват обратно, за да си поемат въздух и това води до болезнената им смърт. Днес съпътстващия улов представлява всъщност най-голямата заплаха за застрашените морски бозайници в света. Само в Пакистан 1 200 делфина загиват всяка година при риболов на риба тон с хрилни мрежи.[3]

Всичко това обаче може да се избегне. Съществуват много по-интелигентни методи на риболов, които значително намаляват съпътстващия улов – мрежи с отвори, през които костенурките да могат да излязат, специални куки, предотвратяващи съпътстващия улов на костенурки или използване на миризми за отблъскване на акулите от стръвта на парагадите (дънни въжета с куки и стръв). Това са само няколко примера за избирателни риболовни методи, които значително намаляват съпътстващия улов.

Устойчив риболов означава не просто от желаните видове да се хваща количество, което няма да  застраши запасите, но и да се избягва съпътстващия улов, за да се сложи край на тази тъжна глава от нашите взаимоотношения с морските видове.