Океаните осигуряват поминък на милиони и храна за милиарди хора. Те поддържат удивително биоразнообразие и регулират климата. Освен това океаните произвеждат кислород и абсорбират въглероден диоксид, а от здравето им зависим всички ние.
Океаните обаче са в беда и отговорността за това е наша.
От 1970 г. насам популациите на морски гръбначни животни са намалели двойно. Свръхуловът, замърсяването и унищожаването на местообитанията имат разрушителен ефект върху екосистемите. А днес тези беди се увеличават от още един човешки фактор: климатичните промени. Повишаването на нивата на CO2 в атмосферата и по-високите температури променят нашите океани. Водите се затоплят, тяхната киселинност се повишава и вредите от това са навсякъде около нас. През 2017 г. бяха отчетени най-високите температури на океана и най-високите нива на CO2 откакто съществуват измервания, а ледът в Арктика се отдръпна повече откогато и да е било. Промените са очевидни: от повишено морско равнище и умиращи корали до извънредни климатични условия и разпадащи се хранителни вериги.
Затоплянето на океана
За последните 30 години повърхностният слой на океана (0 – 300 м) става все по-топъл. Често обаче „горещите точки“ са на места, където хората най-много зависят от рибата, за да осигурят продоволствената си сигурност и своя поминък. По-топлата вода е и по-бедна на хранителни вещества и поддържа по-малко морски организми и местообитания. Следователно можем да очакваме и увеличаване на „мъртвите зони“ – зони без кислород, в които няма живот.
Коралите са на ръба
Океанът играе ключова роля във формирането на климата: той съхранява 50 пъти повече CO2 от атмосферата и абсорбира до 30 % от годишните антропогенни емисии на CO2. С нарастването на въглеродните емисии обаче химичният състав на океаните се променя, а неговата киселинност се повишава.
До края на века 99 % от кораловите рифове е вероятно да са подложени на толкова сериозно избеляване, което да причини смъртта им. Това ще бъде трагедия, тъй като кораловите рифове са дом на 25 % от целия живот в морето и повече от една четвърт от рибарите по света зависят от тях за препитанието си.
Риболовът и изменението на климата
Климатичните промени вече влияят на риболова. Вероятно е някои морски хранителни вериги и екосистеми драматично да се променят и в резултат на това производителността да спадне. Счита се, че по-топъл и по-киселинен океан променя нервната система и физиологията на рибите и разстройва способността им да намират храна.
Освен това рибарите трябва да се справят и с променящи се климатични условия, бури, ерозия по крайбрежията и повишаване на морското равнище, които намаляват безопасността на дейностите им и ги правят по-малко ефективни. Крайбрежните риболовни стопанства в южното полукълбо ще бъдат най-засегнати, а тези страни имат най-малко възможности да се справят с промените и да се адаптират към тях. Най-бързо затоплящите се региони, като Северна Африка например, са изправени пред опасност от 50 % спад на годишния улов. Много рибари вече няма да могат да достигат рибните запаси, тъй като те ще се изместват все по-навътре в морето. Някои от най-важните видове за продоволствената сигурност, като аншоата и сардините, особено много зависят от климата.
Ниска подоволствена сигурност
От 1961 г. насам, годишното потребление на риба в света се увеличава два пъти по-бързо от увеличаването на населението. С оглед на прогнозите, че световното население ще достигне почти 10 милиарда души до 2050 г. и че се нуждаем от повече ресурси откогато и да е било, е малко вероятно да можем да разчитаме на рибата по същия начин, както в миналото. Учените предупреждават, че с всеки градус затопляне по Целзий потенциалният улов в световен мащаб ще спада с повече от 3 милиона тона
Повече от две трети от развиващите се страни в Африка, Азия, Океания и Латинска Америка зависят от морския риболов като основен източник на храна. Тези региони са и най-уязвими откъм ефектите на затоплящия се океан. Продоволствената сигурност там може да бъде застрашена, тъй като продуктивността в териториалните води става все по-ниска. Това има огромни последствия върху управлението на риболова. Развиващите се страни не разполагат със стабилна инфраструктура и инвестиции и имат икономически стимул да изнасят устойчиви видове с висока стойност. Това обаче означава, че само видове с ниска стойност и по-малко хранителни качества се продават на вътрешния пазар. Тенденция, която заплашва да превърне недохранването в реална заплаха за редица бедни общности.
Повече за това как се отразяват промените в климата върху океаните и риболова можете да прочетете тук.
