Отпадъци от пластмаса и химикали замърсяват нашите морски екосистеми. Сега нова технология ще проследява пътя на рибата от океана до местните магазини, избягвайки възможностите за измамно етикетиране.
Днешната представа за нормално е ужасна. Морските обитатели повече от всякога се задушават от пластмасата в океаните, а снимките на страдащи животни са наистина неприятни за гледане. Риба с калейдоскоп от пластмасови фрагменти в черния дроб, албатрос с пластмасови капачки в стомаха и дори мидите – санитарите на моретата – са превърнати в „контейнери“ за микропластмаса, невидима за човешкото око.
Обикновено първата ни реакция, когато чуем това, се изразява в отвращение. Но този рефлекс бързо отстъпва пред една по-трезва мисъл: дълбокото въздействие на осемте милиона тона пластмасови отпадъци, които навлизат в океаните всяка година. Това не е просто доказателство за увеличаващите се престъпления срещу природата, а тежка катастрофа, която директно заплашва да ни отрови там, където сме най-уязвими: в нашите чинии.
А това, от своя страна, има пряко отражение върху начина ни на живот. Проучване, проведено миналата година от изследователската компания McKinsey&Company, потвърди отдавна известната тенденция, че качеството на храната продължава да е по-важно за потребителите от нейната цена. Проблемът е, че нашата модерна хранително-вкусова промишленост ни откъсва напълно от каквито и да било данни за произхода на храната, въпреки че по ирония на съдбата живеем в свят, наводнен от източници на информация.
Всичко това е на път да се промени. Новите технологии постепенно преодоляват тази информационна пропаст и отново овластяват потребителите със знание. Чрез създаването на каталог, който да проследи дирята на морските продукти по веригата от морето до чинията, мъглявият свят на хранителната мрежа ще бъде разкрит. Скоро потребителите ще могат да проследят цялостната „история“ на рибата – наименование на вида, снимка, място на улавяне, първоначално тегло, детайли за плавателния съд и неговия екипаж, данни за водите, където е уловена и т.н. Храните, продавани в тази система, ще бъдат придружени от по-детайлна информация в сравнение с другите онлайн продукти на пазара.
„Първите продукти, които ще бъдат проследени от тази система – от океана до мястото на продажба – ще достигнат до супермаркетите в Европейския съюз и Нова Зеландия още тази година“, казва Алфред Кук от WWF, който управлява проекта. Той се надява, че по този начин рибата, уловена посредством робски труд, няма да има достъп до фризерите с хранителни стоки.
Информацията за геолокация, потвърждаваща, че уловът е проведен далеч от населени места, ще служи като гаранция, че рибата няма пластмасови фрагменти в стомаха си. А издаваните сертификати ще удостоверяват, че продуктът е преминал съответните проверки за качество.
„Участниците в традиционната верига за доставки рядко обменят помежду си подробна информация за улова“, казва Брет Хейууд, управляващият директор за Нова Зеландия на риболовната компания Sea Quest Fiji, която участва в пионерската програма. „Ние знаем цената, за която продаваме рибата, но не знаем тази на следващия актьор по веригата. От една страна, това не е наша работа, но от друга – по този начин ставаме част от една неефективна мрежа.“
„Приложенията, предлагащи разнообразна информация за морската храна, ще стават все повече и все по-сложни от ден на ден“, коментира Робин Меткалф от университета в Остин, Тексас. „Да знаем повече за храната, която ядем, е не само удобство, но може да бъде и много забавна тема на разговор“.
В един свят, в който местообитанията на голяма част от морските видове са все по-застрашени, тези технологии могат да станат задължително изискване на чувствителни към качеството на храната потребители. Но детайлната информация сама по себе си не е гаранция за еволюционна промяна. Въпросът е доколко ние хората можем да оценяваме и използваме ефективно предимствата на новите технологии.
Източник: http://www.bbc.com/future/story/20190425-making-sure-fish-is-safe-to-eat