Кризата с Covid-19 оказва негативно въздействие върху всички сектори на икономиката, като силно засегната е и риболовната индустрия. Безброй малки риболовни предприятия в развиващите се страни се борят за оцеляване поради променливото търсене от страна на потребителите, затруднения достъп до пазара, както и логистичните проблеми, свързани с транспортни и гранични ограничения. Това рефлектира върху местните икономики и в някои европейски региони. По данни на WWF, риболовът и отглеждането на аквакултури са препитание за 12 % от световното население. В Португалия, например, Асоциацията на търговците на риба на Азорските острови обяви загуба между 70 и 80 % от износ на риба тон само през март. Ситуацията в България също е тежка.
„С въвеждането на извънредното положение търсенето на свежа, охладена и преработена риба у нас рязко спря. Туристическите комплекси и ресторанти бяха затворени, а хората се презапасиха с храна и спряха да купуват. Износът на риба за чужбина силно се затрудни. В резултат голяма част от риболовната индустрия преустанови дейността си. Щетите се измерват в загуба на пазари, намалени обороти, снижаване на печалбите, свиване на преработката. Това съответно доведе до затруднения в плащането на заплати, частично съкращаване на персонал в някои предприятия, закъсняване за плащане на данъци. Факт е повишеният разход на електрическа енергия за хладилно съхранение на риба, както и преразходът на средства за фураж за рибите във фермите за аквакултура“, коментира д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ
Значителен спад във вноса на рибни продукти в ЕС
Блокирането на икономиката заради Covid-19 се отрази негативно както на обемите, така и на стойностите на вноса в ЕС, които отбелязаха спад със съответно 43 и 40 %. Най-силно засегнати са пресните продукти, но импортът на замразените и консервирани продукти също отчете срив. През последните месеци обемът на внесени пресни продукти (главно сьомга и треска) е с 23 % по-нисък от същия период на 2019 г.
Бедствена ситуация в развиващите се държави
Кризата с Covid-19 затвори рибните пазари и доведе до частично разпадане на веригите за доставки, което затруднява малките риболовни предприятия да продават продукцията си. Ситуацията е особено тежка за хората в развиващите се страни, които нямат спестявания, нито инфраструктура, за да се справят с криза от такъв мащаб. В редица държави, в които риболовът е основен поминък, продоволствената сигурност е изложена на сериозен риск.
Около 56 милиона души работят в риболовния сектор. Колко от тях са загубили доходите си заради въведени ограничения за извършване на риболовни операции и затворени рибни пазари тепърва ще се оценява. Природозащитната организация WWF е загрижена за бъдещето на риболовните общности и подкрепя устойчивия риболов.
„Една от най-засегнатите държави е Филипините. Затварянето на ресторантите намалява търсенето на някои видове като риба тон, например, а в някои случаи пазарните цени дори не покриват разходите по улова им. Пандемията поставя под сериозен риск препитанието на дребните рибари“, съобщава Жоан Бонондо от WWF-Филипините.
„В Южна Африка карантината оказа различно въздействие върху различите риболовна сектори. Най-засегнати са тези, които предлагат прясна риба на пазара както на национално, така и на международно ниво. Например, по-голямата част от омарите, уловени в Южна Африка се изнасяха за Китай. С въвеждането на забраната за търговия с диви животни пазарът се срина, оставяйки рибарите без доходи,“ разказва Моника Бетс от WWF-ЮАР.
Какво да очакваме в България?
Експертите са единодушни, че ще е нужно доста време, за да бъдат достигнати нивата от преди кризата. Всичко зависи от пазарите и търсенето, а и Европейската комисия реагира своевременно, предлагайки адекватни мерки.
„Риболовът ще бъде възстановен сравнително лесно, но пазарите в България зависят от стартиране на туризма и ресторантьорството, както и от повишеното предлагане на български риби. Експортно ориентираните предприятия ще възстановят по-трудно продажбите поради някои ограничения при придвижването на храни и стоки. Освен това е възможно фирмите да загубят част от европейските и азиатските си пазари за известен период от време. Не са изключени и преразпределения на пазарите, което ще изиска преструктуриране на производството и адаптиране към новата пазарна среда. В средносрочен план очакваме стабилизиране на пазарите и повишение на консумацията на риба, изсветляване на сектора и ориентиране на купувачите към улов с доказан, селективен произход, както и към продукти от аквакултури“, прогнозира още д-р Йордан Господинов от БГ ФИШ.
Как ние в Европа можем да помогнем?
Европейският съюз е най-големият пазар на морска храна в света. Затова е важно потребителите да избират устойчиво уловени или отгледани морски продукти. Само устойчивите риболов и аквакултури могат да осигурят опазването на този основен ресурс, който гарантира поминъка на 800 милиона души по света. Това трябва да е стъпка към цялостното трансформиране на световната икономика, която да заработи по начин, щадящ природата и хората, които зависят от нея. Вместо да се върнем към неустойчивите икономически, социални и екологични условия отпреди кризата, WWF призовава да фокусираме възстановяването от Covid-19 върху изграждането на едно справедливо, отговорно и ефективно използващо природните ресурси общество.
